Прескочи към съдържанието

Предговор

ПРЕДИСЛОВИЕ

От: В.М. ГАРГА КУИЧИНЕС

„ВЕЛИКАТА РЕВОЛЮЦИЯ“ на Почитаемия Учител Самаел Аун Веор ни показва осезаемо нашата позиция в живота.

Трябва да разрушим всичко, което ни привързва към илюзорните неща в този живот.

Тук събираме учението от всяка глава, за да ориентираме смелия, който се впуска в битка срещу себе си.

Всички ключове на това произведение водят до унищожаването на нашите „Аз“-ове, за да освободим Същността, която има значение в нас.

„Аз“-ът не иска да умре и собственикът се чувства по-нисък от дефекта.

В света изобилстват неспособните и страхът се шири навсякъде.

„НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА, ИМА САМО НЕСПОСОБНИ ХОРА“.

ГЛАВА 1

Човечеството е лишено от вътрешна красота; повърхностното анулира всичко. Милостта е непозната. Жестокостта има последователи. Спокойствие не съществува, защото хората живеят притеснени и отчаяни.

Съдбата на страдащите е в ръцете на грешниците от всички видове.

ГЛАВА 2

Гладът и отчаянието се увеличават от миг на миг и химическите продукти унищожават земната атмосфера, но съществува противоотрова срещу злото, което ни заобикаля: „Научна целомъдрие“ или използване на човешкото семе, трансформирайки го в ЕНЕРГИЯ в нашата човешка лаборатория и след това в Светлина и Огън, когато се научим да управляваме 3-те фактора на пробуждането на съзнанието: 1. Смърт на нашите дефекти. 2. Формиране на слънчевите тела в нас. 3. Служене на Бедната Сираче (Човечеството).

Земя, вода и въздух се замърсяват по вина на настоящата цивилизация; не достига златото на света, за да се поправи злото; нека само ни служи течното злато, което всички произвеждаме, нашата собствена сперма, използвайки я разумно със знание, така се подготвяме да подобрим света и да служим със събудено съзнание.

Ние формираме Армията на Световното Спасение с всички онези смели, които застанат в редиците с Аватара на Водолея, чрез Доктрината за Охристовяването, която ще ни освободи от всяко зло.

Ако ти се подобриш, светът се подобрява.

ГЛАВА 3

За мнозина щастието не съществува, те не знаят, че то е наше дело, че ние сме неговите творци, строителите; ние го изграждаме с нашето течно злато, нашата Сперма.

Когато сме доволни, се чувстваме щастливи, но тези мигове са мимолетни; ако нямаш контрол над своя земен ум, ще бъдеш негов роб, защото той не се задоволява с нищо. Трябва да живеем в Света, без да бъдем негови Роби.

ГЛАВА 4 ГОВОРИ ЗА СВОБОДАТА

Свободата ни очарова, бихме желали да бъдем свободни, но говорят лошо за някого и ние оставаме омагьосани и така се превръщаме в развратници и преминаваме към злодеи.

Който повтаря злонамерените думи, е по-порочен от този, който ги измисля, защото той може да действа от ревност, завист или погрешно искрен; повторителят го прави като верен ученик на злото, той е злодей в потенциал. „Търсете Истината и Тя ще ви направи свободни“. Но как може лъжецът да достигне до Истината? В тези условия той се отдалечава все повече от противоположния полюс, Истината.

Истината е атрибут на Възлюбения Отец, също както и Вярата. Как може да има вяра лъжецът, ако тя е дар от Отца? Даровете на Отца не могат да бъдат получени от този, който е пълен с дефекти, пороци, жажда за власт и надменност. Ние сме роби на собствените си вярвания; бягайте от Ясновидеца, който говори за това, което вижда вътрешно; такъв продава Небето и всичко ще му бъде отнето.

„Кой е свободен? Кой е постигнал прословутата свобода? Колко са се еманципирали? О, о, о!“, (Самаел). Който лъже, никога не може да бъде свободен, защото е против Възлюбения, който е чиста Истина.

ГЛАВА 5 ГОВОРИ ЗА ЗАКОНА НА МАХАЛОТО

Всичко тече и се оттича, издига се и пада, идва и си отива; но хората се интересуват повече от колебанието на съседа, отколкото от собственото си колебание и така се скитат в бурното море на своето съществуване, използвайки своите дефектни сетива, за да квалифицират колебанието на съседа; а той какво? Когато човек убие своите „аз“-ове или дефекти, той се освобождава, освобождава се от много механични закони, разбива една от многото черупки, които сме формирали, и чувства жажда за свобода.

Крайностите винаги ще бъдат вредни, трябва да търсим златната среда, стрелката на везната.

Разумът се прекланя благоговейно пред изпълнения факт и понятието се изпарява пред кристално чистата истина. „Само чрез елиминиране на грешката идва Истината“ (Самаел).

ГЛАВА 6 ПОНЯТИЕ И РЕАЛНОСТ

Препоръчително е читателят да проучи внимателно тази глава, за да избегне да бъде воден от погрешни преценки; докато имаме психологически дефекти, пороци, мании, нашите понятия също ще бъдат погрешни; това за: „Това е така, защото аз проверих“, е за глупаци, всичко има аспекти, ръбове, вълни, възходи и падения, разстояния, времена, където глупакът едностранно вижда нещата по свой начин, налага ги с насилие, плашейки своите слушатели.

ГЛАВА 7 ДИАЛЕКТИКА НА СЪЗНАНИЕТО

Знаем и това ни учи, че можем да събудим съзнанието само на базата на съзнателни трудове и доброволни страдания.

Посветеният на Пътя пропилява ЕНЕРГИЯТА на малкия процент съзнание, когато се идентифицира със събитията от своето съществуване.

Обучен Учител, участвайки в Драмата на Живота, не се идентифицира с тази драма, той се чувства като зрител в цирка на живота; там, както и в киното, зрителите заемат страна с обиждащия или с обидения. Учител на Живота е този, който учи посветения на пътя на добри и полезни неща, прави ги по-добри от това, което са, Майката Природа му се подчинява и хората го следват с ЛЮБОВ.

„Съзнанието е Светлина, която несъзнателното не възприема“ (Самаел Аун Веор) на заспалия се случва със Светлината на Съзнанието, каквото и на слепия със Светлината на Слънцето.

Когато се увеличи радиусът на нашето съзнание, човек сам експериментира във вътрешността реалното, това, което е.

ГЛАВА 8 НАУЧНИЯТ ЖАРГОН

Хората се плашат пред феномените на природата и очакват да отминат; науката ги етикетира и им поставя трудни имена, за да не ги безпокоят повече невежите.

Има милиони същества, които познават името на своите неволи, но не знаят как да ги унищожат.

Човек управлява чудесно сложните превозни средства, които той създава, но не знае как да управлява собственото си превозно средство: Тялото, в което се движи от миг на Миг; на човека, за да го познае, му се случва, както на лаборатория с мръсотии или примеси; но на човека му се казва да го почисти, убивайки своите дефекти, навици, пороци и т.н., и той не е способен, вярва, че с ежедневното къпане е достатъчно.

ГЛАВА 9 АНТИХРИСТЪТ

Носим го вътрешно. Той не ни позволява да достигнем до Възлюбения Отец. Но когато го доминираме напълно, той е многоброен в своя израз.

Антихристът мрази християнските добродетели на Вярата, Търпението, Смирението и т.н. „Човекът“ обожава своята наука и се подчинява на нея.

ГЛАВА 10 ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО „АЗ“

Трябва да се наблюдаваме в действие от миг на миг, да знаем дали това, което правим, ни подобрява, защото чуждото унищожение не ни служи за нищо. Това само ни води до убеждението, че сме добри разрушители, но това е добре, когато унищожаваме в нас нашето зло, за да се подобрим в съответствие с живия Христос, който носим в потенциал, за да озарим и подобрим Човешкия вид.

Да учиш да се мрази, това го знаят всички, но да учиш да се ЛЮБИ, това е трудно.

Прочети внимателно скъпи читателю тази глава, ако желаеш да унищожиш от корен своето собствено зло.

ГЛАВИ ОТ 11 ДО 20

Хората обичат да дават мнение, да представят другите, както те ги виждат, но никой не иска да познае себе си, което е важно на Пътя на Охристовяването.

Който казва повече лъжи, е на мода; Светлината е съзнанието и когато то се прояви в нас, е за да изпълни висша работа. „По делата им ще ги познаете“, каза Исус Христос.

Той не каза, че по атаките, които извършат. Гностици… събудете се!!!

Интелектуалният или емоционалният човек действа в съответствие със своя интелект или емоции. Те като съдии са ужасни, чуват това, което им е удобно, и съдят или дават като Божия истина това, което им потвърждава някой Лъжец, по-голям от тях.

Където има светлина, има съзнание. Злословието е дело на тъмнината, то не произлиза от светлината.

В глава 12 се говори за 3-те ума, които притежаваме: Чувствен Ум или на сетивата, Междинен Ум; той е този, който вярва на всичко, което чува, и съди според обиждащия или защитника; когато е ръководен от съзнанието, той е страхотен посредник, превръща се в инструмент за действие; нещата, депозирани в междинния ум, формират нашите вярвания.

Който има истинска вяра, не е необходимо да вярва; лъжецът не може да има вяра, атрибут на Бога и пряк опит, нито вътрешен ум, който откриваме, когато умъртвим нежеланите, които носим в нашата Психика.

Добродетелта да познаваме нашите дефекти, след това да ги анализираме и по-късно да ги унищожим с помощта на нашата майка RAM-IO, ни позволява да се променим и да не бъдем роби на тирантите, които възникват във всички вярвания.

„Аз“-ът, Егото, е безпорядък вътре в нас; само Съществото има власт да установи ред вътре в нас, в нашата Психика.

От внимателното изучаване на глава 13, осъзнаваме какво се случва на Дефектния Виждащ, когато се срещне с нежеланите „Аз“-ове на всеки братец от Пътя. Когато се самонаблюдаваме, спираме да говорим лошо за някого.

Съществото и Знанието трябва да се уравновесяват взаимно; така се ражда разбирането. Знанието, без познаване на Съществото, носи интелектуално объркване от всякакъв вид; ражда се мошеникът.

Ако Съществото е по-голямо от Знанието, се ражда глупавият светец. Глава 14 ни дава страхотни ключове за самопознание; Ние сме божествен Бог, с антураж около нас, който не му принадлежи; отказването от всичко това е освобождение и нека казват…

„Престъплението се облича с тогата на Съдията, с туниката на Учителя, с дрехата на просяка, с костюма на Господаря и дори с туниката на Христос“ (Самаел).

Нашата Божествена Майка Мара, Мария или RAM-IO, както я наричаме гностиците, е посредникът между възлюбения отец и нас, посредникът между елементалните Богове на природата и магьосника; чрез нея и посредством нея елементалите на природата ни се подчиняват. Тя е нашата Божествена Дева, посредникът между Благословената Богиня Майка на света и нашето физическо превозно средство, за да постигнем невероятни чудеса и да служим на нашите ближни.

От Сексуалния съюз със съпругата Свещеничка, мъжът се феминизира, а съпругата се маскулинизира; нашата Майка RAM-IO е единствената, която може да върне в космически прах нашите „Аз“-ове и техните легиони. С чувствителните норми не можем да познаем нещата на Съществото, защото сетивата са плътни инструменти, натоварени с дефекти, какъвто е и техният собственик; необходимо е да ги освободим, убивайки в нас дефекти, пороци, мании, привързаности, желания и всичко, което харесва на земния ум, който ни предоставя толкова много съмнения.

В глава 18 виждаме, според Закона за дуалността, че както живеем в държава или място на земята, така и в нашата интимност съществува психологическото място, където се намираме. Прочетете скъпи читателю тази интересна глава, за да знаете вътрешно в кой квартал, колония или място се намирате.

Когато използваме нашата божествена Майка RAM-IO, унищожаваме нашите сатанински „аз“-ове и се освобождаваме в 96-те закона на съзнанието, от толкова гниене. Омразата не ни позволява да напредваме вътрешно.

Лъжецът греши против собствения си Отец, а блудникът против Светия Дух; блудства се в мисъл, слово и дело.

Съществуват тиранти, които говорят чудеса за себе си, съблазняват много невежи, но ако се анализира тяхното дело, намираме разрушение и анархия; самият живот се заема да ги изолира и забрави.

В глава 19, ни дава светлина, за да не паднем в илюзията да се чувстваме превъзходни. Всички сме студенти на служба на Аватара; деспотът го боли, че го нараняват, а глупакът, че не го възхваляват. Когато разберем, че личността трябва да я унищожим, ако някой ни помогне в тази трудна работа, е за благодарност.

Вярата е чисто знание, пряка експериментална мъдрост на Съществото, „халюцинациите на егоичното съзнание са равни на халюцинациите, причинени от наркотиците“ (Самаел).

В глава 20, ни дава ключове за изтребление на лунния студ, сред който се развиваме и развиваме.

ГЛАВИ ОТ 21 ДО 29

В 21 ни говори и учи да медитираме и размишляваме, да знаем как да се променим. Който не знае да медитира, никога не може да разтвори Егото.

В 22 ни говори за „ВРЪЩАНЕ И ПОВТОРЕНИЕ“. Обикновено е формата, по която ни говори за връщането; ако не искаме да повтаряме болезнени сцени, трябва да дезинтегрираме „Аз“-овете, които ни ги представят; учи ни да подобрим качеството на нашите деца. Повторението съответства на събитията от нашето съществуване, когато имаме физическо тяло.

Вътрешният Христос е огънят на огъня; това, което виждаме и чувстваме, е физическата част на Христовия огън. Настъпването на Христовия огън е най-важното събитие в собствения ни живот, този огън поема всички процеси на нашите цилиндри или мозъци, които първо трябваше да почистим с 5-те елемента на Природата, използвайки услугите на нашата Благословена Майка RAMIO.

„Посветеният трябва да се научи да живее опасно; така е написано“.

В глава 25, Учителят ни говори за непознатата страна на самите нас, която проектираме, сякаш сме машина за прожектиране на кино, и тогава виждаме нашите дефекти на чуждия екран.

Всичко това ни показва искрените, но заблудени; както нашите сетива ни лъжат, така сме и ние лъжци; скритите сетива причиняват бедствия, когато ги събудим, без да убием нашите дефекти.

В глава 26 ни говори за тримата предатели, враговете на Хирам Абиф, Вътрешния Христос, демоните на: 1.- Ума 2.- Лошата Воля 3.- Желанието

Всеки един от нас носи в нашата психика тримата предатели.

Учи ни, че Вътрешният Христос, бидейки чистота и съвършенство, ни помага да изкореним хилядите нежелани, които носим вътрешно. В тази глава ни учи, че Тайният Христос е Господарят на ВЕЛИКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, отхвърлен от Свещениците, от старейшините и от книжниците на храма.

В глава 28, ни говори за Свръхчовека и пълното непознаване на множествата за него.

Усилията на Хуманоида да се превърне в Свръхчовек са битки и битки срещу себе си, срещу света и срещу всичко, което третира този свят като мизерии.

В глава 29, финална глава, ни говори за Светия Граал, вазата на Хермес, купата на Соломон; Светият Граал алегоризира по уникален начин женския Йони, секса, сомата на мистиците, откъдето пият Светите Богове.

Тази чаша наслада не може да липсва в никой Храм на мистерии, нито в живота на Гностичния Свещеник.

Когато гностиците разберат тази мистерия, ще им се промени брачният живот и живият олтар ще им служи да служат като свещеник в Божествения Храм на Любовта.

Нека най-дълбокият мир царува в сърцето ти.

ГАРГА КУИЧИНЕС